• in

    Загадъчната смърт на великия пълководец Александър Македонски

    Версиите за внезапната смърт, покосила Великия са много. Някои експерти смятат, че Александър Македонскиумира от малария. Други предполагат, че причина за смъртта му е коремен тиф, предизвикан от заразена храна. Има версия, че смъртта му се дължи на бързо протичаща левкемия, или рязкото влошаване на състоянието му е следствие от цироза на черния дроб. Има хипотеза, че е отровен с малко известната тогава отрова стрихнин.

    Една от основните версии за смъртта на Александър Македонски на 10 юни (или 11 юни, в някои източници се посочва и 13 юни323 г. пр.н.е. е комар, приносител на Западнонилска треска. Мнозина авторитетни американски изследователи – епидемиолози са привърженици именно на тази теория.

    От онзи момент са изминали над 2300 години. За Александър Велики са написани стотици, ако не и хиляди книги. В основата на сериозните изследвания лежат трудовете на античните историци, които са имали достъп пряко до хрониките и двора на Александър. До наши дни такива първоизточници не са оцелели. Става дума за историците Квинт Аний Флавий Ариан (ок. 95-175г. пр.н.е.), Плутарх (ок. 45-127г.) и Диодор Сицилийски (ок. 90-21г пр.н.е.). Те описват почти еднакво събитията, случили се през месец десий в 114 олимпиада – това съответства на края на май и началото на юни 323 година пр.н.е.

    Болестта погубва Александър Велики само за две седмици. Треската му започва внезапно, след поредния от безкрайните пирове във Вавилон. Армията на Александър се готви за поход на запад през Арабия. В провинциите на Средиземно море се подготвя огромен флот, с който войските да се прехвърлят към Италия, Сицилия, Иберия и Африка. Флотът, който се намира във Вавилон пък трябва да обиколи покрай Африка от юг и да влезе в Средиземно море през Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), за да нанесе удар по Картаген.

    Ако си представим (макар историята да не допуска използването на условното наклонение), че Александър беше осъществил плановете си в басейна на Средиземно море, то е вероятно в последствие отново да се беше насочил към Индия, за да довърши онова, което не успява да свърши – да покори земите ѝ, а от там да отвори пътя си и към Китай.

    След първият пристъп на треска, която буквално обезсилила младият цар, последват още – един след друг. Диодор пише: “Болестта се усилваше. Викаха доктор след доктор, но никой не можеше да помогне с нищо”. “Той познаваше военачалниците си, но не можеше да им каже нищо – гласът му беше съвсем малко”, допълва АрианПлутарх пише, че никой не се е съмнявал в оздравяването на царя. По онова време докторите поставят само диагноза “треска”. Едва шест години след смъртта на Александър се появява донос, в който се говори, че покорилият половината свят пълководец е убит, с отровено вино, в приготвянето на което е участвал учителят на Александър – Аристотел.

     


    По този донос са екзекутирани много хора (Аристотел не доживява това време, почива година след смъртта на ученика си). Съобщавайки за тази версия Ариан казва: “Записвам и това, по-скоро за да покажа, че по темата съм осведомен не само от слухове”. Плутарх добавя, че повечето смятат тази версия за измислица. Съвременни учени са съгласни с тях – малко са отровите, които предизвикват висока температура и толкова продължителна треска.

    Лансирани са тези, че Александър умира от тиф. Тази болест обаче е много заразна, а няма сведения освен него да е наблюдавано масово заразяване сред приближените му.

    Авторите на версията за Нилската треска се опират на думите на Плутарх: “Когато се приближи до градските врати (на Вавилон), той видя ято врани, разлетели се в различни страни и кълвящи се един друг. Няколко птици паднаха отгоре му”. Това подтиква съвременните учени да мислят за треската, позната на съвременната наука с това, че поразява не само хора, но и птици, особено от семейството на враните.

    След смъртта на царя империята му е поделена между осемте му най-приближени военачалници. Александър приживе искал да бъде погребан в храма на Амон Ра в египетския оазис Сива. Но Птолемей, на когото се пада да управлява Египет, решава да построи мавзолей за царя в столицата Александрия. Мястото за последен покой на Великия била великолепно творение, подобаващо за обожествяването на основателя на града. Гробницата е посещавана от Юлий Цезар, който поднесъл богати дарове на кумира си. Император Август пък положил на главата на статуята на Александър в мавзолея му златна корона. А Калигула – типично в негов стил – си присвоил нагръдника на великия пълководец и го носил по време на тържествени случаи. Последен от римските императори Каракала посещава гробницата на Александър през 215 година и в знак на почит положил пурпурният си плащ и богати дарове.

    След това достоверни данни за гробницата на Александър Велики липсват. След като християнството става официална религия във Византия, през 392 година Александрия е подложена на тотално разрушение. В града са унищожени всички езически храмове и реликви. Мнозина смятат, че към 397 година е унищожена и гробницата на Александър, но няма документални доказателства за това. Според една от легендите, Александър е положен в огромна делва, пълна с мед. При погрома над Александрия мумията на пълководеца е изнесена от града и скрита на тайно място. Само през миналия век около 150 официални експедиции са търсили гроба на Александър. От 1805 година насам на седем пъти е обявявано, че е открито истинското местоположение на гробницата му, но така и до днес официално потвърждение за това няма.

  • in

    Обезцветяване на косата с витамин С

    Ако косата ви е боядисана в тъмен цвят, който обаче вече ви е писнал, опитайте този трик за обезцветяване с хапчета или ампули витамин С. Ето какво ви трябва:

    • 2 опаковки витамин С на таблетки или 3-4 ампули
    • детски шампоан

    Приготвяне:

    Стрийте на прах хапчетата витамин С и ги добавете към шепа детски шампоан. Нанесете сместа по цялата дължина на леко навлажнена коса. Не е желателно косата да е мокра, достатъчно е да я напръскате няколко пъти с пулверизатор. Приберете косата и сложете шапка за баня. Стойте така поне 1 час. След това отмийте с шампоан.

    Шампоанът, който използвате, за направата на сместа е най-добре да е детски заради по-ниското pH.

    Възможно е краищата косата да се изсушат, но това не бива да ви притеснява. Няма да попречи на процедурата, ако сложите балсам в краищата след последното измиване.

    Обезцветяването на косата с витамин С е лесен и напълно безобиден начин да свалите поне част от боята, без да увреждате косата.

    За дами, които се боядисват от години, процедурата трябва да се повтори 3-4 пъти. Също така е по-добре да стоят със сместа от витамин С и шампоан поне 2-3 часа.

    При жените, чиято коса е по-податлива на подобни манипулации, ефектът е доста добър. Цветът на косата изсветлява с 1-2 тона. Това е полезно, ако искате да смените цвета – например от черна – кестенява или червена. Ако и при вас случаят е такъв, най-добре изчакате поне 1-2 седмици след процедурата с витамин С преди да се боядисате с новия цвят.

    Не очаквайте маската с витамин С да свали изцяло боята от косата ви. Подобен ефект се постига само с обезцветители, които обаче са много вредни. В някои случаи съсипват напълно косата. Методът с витамин С постига малки резултати, но за сметка на това е безобиден.

    Други домашни рецепти за обезцветяване на косата:

    Обезцветяване с кисело мляко и водка

    Смесете 1 кофичка кисело мляко, 1 с.л.водка и 1 с.л.лимонов сок. Намажете косата, сложете шапка за баня и хавлиена кърпа, за да се загрее главата. Стойте така 30 минути. При по-податливите коси, тази маска изсветлява косата с 1 тон.

    Обезцветяване с канела

    Разбъркайте в купа 1 ч.ч. топла вода, 3/4 ч.ч. мед, 3с.л. зехтин и 4 с.л. канела. Разбъркайте добре и нанесете маската върху суха коса. Приберете косата в шапка за баня и останете така 2-3 часа. Повторете процедурата след 1-2 седмици отново.

    Обезцветяване с ябълков оцет

    Друга, малко по-странна рецепта включва смесването на детски шампоан с няколко лъжици ябълков оцет. Нанесете на леко навлажнена коса и останете така 1-2 часа. Тази рецепта е по-подходяща за изсветляване на кафяво, не толкова на агресивните черни и червени нюанси.

  • in

    Диагностика на заболяванията на щитовидната жлеза

    Днес все повече хора страдат от заболявания на щитовидната жлеза. Това прави диагностиката на тиреоидните заболявания от ежедневна необходимост във всяка сфера на медицинската практика – в педиатрията за неонатален скрининг на вроден хипотиреоидизъм, сред интернистите за изключване на тиреоидна дисфункция при пациент с неспецифични оплаквания или сред акушер-гинеколозите за изключване на евентуално заболяване на щитовидната жлеза като причина за инфертилитет.

    Насочващите причини за изследване функцията на жлезата могат да бъдат много и това е така, защото щитовидните хормони оказват ефект върху всички жизненоважни процеси в организма. Те са необходими за растежа на тъканите, съзряването и поддържането на мозъчната и нервната функция, повишаване на топлопродукцията на тялото и кислородната консумация, както и специфични ефекти върху отделните органи – сърце, черен дроб, бъбреци, скелетна мускулатура и кожа.

    Няколко нива на лабораторни и образни изследвания в търсене на тиреоидно заболяване трябва да се имат предвид.

    Първото ниво цели да се изключи наличието на заболяване на щитовидната жлеза с голяма вероятност. Използва се изследването на тиреостимулиращия хормон (ТСХ), който се отделя от хипофизата и стимулира, и контролира функцията на щитовидната жлеза. Той е евтин и надежден метод, и затова се използва като скринингов за отхвърляне на тиреоидна дисфункция. Установяването на нормални нива на ТСХ предполага нормална функцията на щитовидната жлеза (еутиреоидно състояние) при условия, че не се провежда лечение за щитовидно заболяване и няма данни за увреждане на хипофизната жлеза.

    Установяването на повишени нива на ТСХ показва намалена функция на щитовидната жлеза (първичен хипотиреоидизъм). В обратната ситуация – ниските нива на ТСХ по-често предполагат повишена функция на щитовидната жлеза с отделяне на големи количества щитовидни хормони (хипертиреоидизъм). Всъщност ниските нива на ТСХ могат да бъдат резултат и от нарушена функция на хипофизата с недостатъчна секреция на хормона (вторичен хипотиреоидизъм).

    При установяването на отклонения в нормалните нива на ТСХ следва да се пристъпва към второ ниво на лабораторни изследвания – с изследване на щитовидните хормони – ФТ4 (свободен Т4) и по преценка ФТ3 (свободен Т3).

    Тироксинът (Т4) и трийодтиронинът (Т3) са двата основни щитовидни хормона, циркулиращи в кръвобращението в две форми (обща фракция (ТТ4, ТТ3), показваща свързаните Т4 и Т3 с транспортиращите ги белтъци и свободна фракция (ФТ4, ФТ3) – несвързана с белтъците). Днес предимно се изследват свободните фракции на щитовидните хормони. Общите фракции се влияят от нивата на свързващите ги белтъци и това трябва да се има предвид при интерпретацията им.

    При хипертиреоидизъм обичайно е налице следната констелация – нисък ТСХ и повишен ФТ4, докато при първичен хипотиреоидизъм констелацията е обратната – повишен ТСХ и нисък ФТ4.

    Комбинираното изследване на ТСХ и ФТ4 позволява акуратно определяне на функцията на щитовидната жлеза.

    Изследването на ФТ3 има ограничено приложение в диагностиката на функцията на жлезата, защото например при хипотиреоидизъм, неговите нива може да са нормални и дори повишени. ФТ3 се измерва само в случите на променено превръщане на Т4 в Т3 (т.нар. синдром на ниския Т3, който се наблюдава при съпътсващо тежко общо заболяване) или при съмнение за тиреотоксикоза с преобладаване на секрецията на Т3 (Т3-токсикоза, най-често при токсичен аденом или при Базедова болест).

    След установяване наличието на нарушение във функцията на щитовидната жлеза, следва да се определи неговата етиология (каква е причината, която го предизвиква?), за да се изгради план за провеждане на адекватно лечение.

     

  • in

    10 модни тенденции, които да пробваш още днес!

    1. Пастелни тонове

    Тази тенденция заслужено може да се нарече най-вкусната тенденция! Нежно розови, лилави и прасковени нюанси приличат на неустоими сладкиши и бонбони. Най-добре е да комбинираш пастелите едни с други, за да създадеш един нежен и балансиран аутфит.

    2. Прозрачност

    Леките прозрачни тъкани определено попаднаха в полезрението на дизайнерите тази година и сред много от тях са водещи материи в пролетно-летните колекции. Тенденцията е много красива, но тя е за смелите момичета.защото модните експерти съветват да се носят само с бельо. Е, веднъж или два пъти може да блеснеш с голота, нали?

    3. Комбинация от ярки цветове

    Ако мислиш, че пастелните цветове са прекалено бледи за теб, не се притеснявай. Може да комбинираш червено с червено, горчица с оранжево и не забравяй за розовото! Накратко, колкото по-цветно, толкова по-добре!

    4. Логомания

    Всичко ново е добре забравено старо. Това твърдение ясно се демонстрира от марките, които този сезон връщат на мода изявените лога върху дрехите.

    5. Пластмаса и винил

    Тенденцията за дрехи и аксесоари от пластмаса скочи от 2017 направо в 2018! Едва сега дизайнерите разчупиха цветовата гама и залагат все повече на прозрачните модели. Не се ограничавай само с връхните дрехи, този сезон ще можеш да откриеш всичко от пластмаса и винил!

    6. Принт с пейзажи

    Облеклото става платно за художниците. Тъкани, изрисувани с пейзажи създават една непоправимо романтична визия!

    7. Пера и ресни

    Идващата пролет н може да мине без бохемската стилистика! Перата и ресните могат да бъдат само елемент във визията, или да се облечеш изцяло в тях!

    8. Минимализъм и андрогенен стил

    За радост на всеки, който не харесва бляскавите дрехи, минимализмът все още е топ тренд. Освен това спокойно може да вземеш ризата на гаджето или да си купиш готиния блейзер от мъжкия щанд на любимия си магазин.

    9. Къси шорти

    Късите ти панталонки са във всякакви варианти и от най-различни материи! Ние лично предпочитаме за пролетния сезон да заложим на коприна и сатен. Е, несъмнено шортите са удобни, секси и практични. Докато студът все още е тук, бихме могли да ги носим от по-груби и плътни материи в съчетание с чорапогащник или високи ботуши.

    10. Анималистичен принт

    Както виждаш пролетта и лятото няма да са скучни. Дизайнерите решиха да съживят модата на животинските принтове, така че спкойно покажи хищницата в теб със смела леопардова шарка!

  • in

    Карлови Вари – трио балнеолечебни курорти в Бохемия

    Карлови Вари (Karlovy Vary – чешки, Karlsbad – немски и Carlsbad – англ.) е град в областта Бохемия, Чехия. Населението на града е 53 708 жители (по данни от 2008г.), а площта му е 59,10кв.км. През Карлови Вари минават, и се сливат две реки – Охре и Тепла. Карлови Вари е известен спа град, който раполага с 13 основни горещи минерални извори и около 300 по-малки. През XIX век става наистина популярна туристическа дестинация, дори и международни знаменитости се възползват от услугите на града. В града се организира и международният филмов фестивал Карлови Вари – един от най – старите филмови фестивали в света. Там можете да опитате и популярния чешки ликьор – бехеровка.

    „Чувствам се тъй, сякаш съм в някакъв рай на невинността и непринудеността“, пише Гьоте, който прекарва шестнайсет месеца в Карлови Вари, по-известен в чужбина под немското си име – Карлсбад. В биографиите на Бетховен, Брамс, Бах, Лист и много други неведнъж и дваж се споменава как те са намирали вдъхновение тук по време на честите си посещения.

    Благодарение на разседните линии в Чехия има над трийсет балнеолечебни курорта в тази област, които все още са функциониращи. Карлови Вари е най-големият и най-прочутият. Само неговият вековен съперник Марианске Лазне (Мариенбад) го доближава по прославеност.

    Повече от 400 години богатите и известните от цял свят идват тук, за да се възползват от водите на дванайсетте естествени термални извора, чиято вода е с температура от 30 до 72 °C . („Тринайсетият извор“ е „Бехеровка“, билков ликьор, за който също се твърди, че бил лековит.) Разположен в красива и гориста долина, Карлови Вари запазва своя елегантен, достолепен външен вид благодарение на представителната и красива архитектура от ХІХ в.

    Датиращ от 1701 г., многозвездният грандхотел „Пуп“ е бил някога един от най-прочутите хотели в Европа, с безброй знаменитости, включително Гьоте, Паганини и Фройд, записани в неговата регистрационна книга. Използвайте го като ваша кралска база и карайте 45 минути на юг до по-малкия, по-тих Марианске Лазне, чиито трийсет и няколко минерални извора са били предпочитани от Кафка, Шопен и английския крал Едуард VІІ. Предвид неговата по- скоро ленива атмосфера, фактът, че градът се гордее с едно от най-класните голф игрища  може да бъде донякъде изненадващ.

    За любопитните, които разполагат с време и кола, третият и най-малък член на местното трио от прочути балнеолечебни центрове е Франтишкови Лазне (Франценбад), почти до германската граница.

    Къде: Карлови Вари: 120 км западно от Прага.
    Най-добро време: есен. Международният филмов фестивал в Карлови Вари е в началото на юли.

  • in

    Бьоф Строганов – руско ястие с телешко месо, гъби, домати, бяло вино и сметана

    ПРОДУКТИ:

    • 600 г телешко филе
    • 2 глави лук
    • 250 г печурки
    • 80 г масло
    • 5 с.л. доматено пюре
    • 1 ч.л. горчица
    • 1/2 к.ч. бяло вино
    • 3 с.л. олио
    • 1 ч.ч. сметана
    • 1 ч.л. червен пипер
    • черен пипер
    • сол
    • магданоз

    РЕЦЕПТА:

    Лукът (2 глави) се нарязва на много ситно и се задушава в олиото (3 с.л.) до омекване. След това към него се добавят измитите и нарязани на полумесеци печурки (250 г) и задушаването продължава още 10 минути, като се разбърква от време на време. Накрая се прибавят доматеното пюре (5 с.л.), бялото вино (1/2 к.ч.) и горчицата (1 ч.л.), и всичко се разбърква. Сосът се оставя да къкри на тих огън няколко минути. Месото (600 г) се нарязва на тънки ивички и се запържва за десет минути в маслото (80 г). Разбърква се непрекъснато, за да се запържи от всички страни. Подправя се със сол и черен пипер. Към него се добавят гъбеният сос, течната сметана (1 ч.ч.) и червеният пипер (1 ч.л.), разбърква се и ястието се оставя да къкри на тих огън около 15-20 минути. Сервира се горещо върху канапе от варен ориз. По желание се декорира с листенца пресен магданоз.

  • in

    Какво знаем за българското знаме?

    Националният флаг е символ, който изразява идентичността, независимостта и суверенитета на българския народ. Всички знаем, че знамето на България е трицветно – бяло, зелено и червено. Но какво означават тези цветове; защо са точно в тази подредба; кога и как са избрани; променяно ли е знамето ни през годините?

    Откога българското знаме е в актуалния си вид? 

    Знамето ни е в актуалния си вид официално от Освобождението. В първата българска конституция, приета на 16 април 1879, е записано: „българското народно знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цветове, поставени хоризонтално.“

    Преди Освобождението българските чети и хайдушки дружини са използвали различни бойни байраци. Повечето от тях са били едноцветни, с изображение на лъв и с различни надписи – „Свобода или смърт“, „На оръжие братя“ и др. Имало е и червено-бели, зелено-бели, червено-зелени, както и съчетаващите трите цвята, но в различна последователност и комбинации. Две знамена са съчетавали трите цвята в днешния порядък – знамето на Старозогорските въстаници от 1875 и на Врачанския комитет от 1876. В някои бойни знамена е присъствало и синьото!

    Такова е популярното Самарско знаме – основният боен флаг на Българското опълчение. То е създадено от монахини от руския град Самара и е дарено на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878).  Цветовете му са червен, бял и син.

    Бяло, зелено, червено

    За първообраз на българския национален флаг се счита знамето, ушито в румънския град Браила от 14-годишната дъщеря на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова. То е предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война.

    Това знаме така и не се развява в бой, но именно то оказва най-голямо влияние върху избора на български национален флаг след Освобождението. То е квадратно, цветовете му са в днешната последователност – бяло, зелено, червено, има изобразен лъв и надпис „България“ в средата. Знамето е съхранено в много добър вид и може да се види в Националния военно-исторически музей.

    Какво означават цветовете? 

    Цветовете на националния ни флаг олицетворяват спомена за нашето минало и същност. Бялото е символ на духа, мира и свободата и не случайно е поставено на първо място след Освобождението. В бойните знамена то по-малко присъства или обикновено червеното е на първо място. Зеленото се свързва с нашата природа – със зелените ни гори и полета. А червеното е символ на кръвта на загиналите за свободата на родината ни герои.

    Променяно ли е след Освобождението?

    През 1947 към знамето е добавен гербът на Народна Република България  (в левия горен ъгъл на бялото поле), който остава до 27 ноември 1990. След падането на комунизма текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат.

  • in

    Най-голямото богатство от вина в България се намира в…

    Знаете ли, че в Плевен се намира единственият по рода си Музей на виното на Балканския полуостров, който съхранява най-голямото богатство от вина в България? Музеят е основан приз 2008 като публично-частно партньорство. Помещава се в красива пещера в плевенския парк „Кайлъка“.

    Плевен не случайно е избран за дом на музея на виното. Градът е първият център на винарската индустрия в България. През 1890 в Плевен е открито първото и единствено професионално училище по лозарство и винарство, а през 1902 е открит национален Институт по лозарство и винарство.

    Музеят запознава с историята на вино, технологията за производство и традициите във винарския занаят. В него са изложени различни снимки, предмети и атрибути, свързани с лозарството и производството на вино по нашите земи – бъчви, бутилки, древни съдове, ритони и т.н. В музея се съхранява най-голямата в България експозиция (от над 7000 експоната) стари вина – от 30- до 90-годишни. Най-старата бутилка е 103-годишен врачански мискет.

    Разбира се, освен да разгледате, може да дегустирате и да закупите различни видове вина. Ако съществува мястото в България, където има наистина богат избор, то това е Музеят на виното. В него могат да се закупят над 6 хиляди вида съвременни вина от всички краища на България.

    А освен на хубавото вино, може да се насладите и на пленяващата природна красота на плевенския парк „Кайлъка“ и разположения в близост язовир „Тотлебенов вал“.

     

  • in

    Чудотворното аязмо в село Момчиловци

    Знаете ли, че в родопското село Момчиловци има аязмо с чудодейна вода, която изцелява хора вече повече от столетие? То се намира на възвишение в западния край на селото, на юг от връх Свети Илия, скрито в борова гора. Пътят до аязмото минава през селото и продължава по специално изградена пътека.  Хората вярват, че водата в аязмото е лечебна, и разказват вълнуващи истории за възродени надежди и чудодейно изцеление.

    Според една от легендите то е открито в далечната 1908г. Преданието разказва историята на бездетното семейство на Велика и Анастас Драганови. Веднъж, след поклонническо пътуване до Бачковския манастир, жената разбира, че е бременна. Коремът ѝ започва да расте и семейството с нетърпение брои дните до появата на дългоочакваното дете. Изминава една година, но бебето така и не се ражда. Тогава Велика и Анастас решават да потърсят помощ. По онова време се носи славата на ясновидката Кортеза от Борисовград. Когато отиват при нея, Велика научава, че всъщност не е бременна, а болна. Ясновидката заръчва на семейството да се върне в селото и да започне да копае в ливадата си за слава на Господа. Стигнат ли до вода, жената да пие от нея, тъй като е лековита. После да извикат свещеник да благослави мястото и над него да изградят малък параклис за изцеление на страдащите. Така и става. Велика и Анастас откриват лековитата вода, жената оздравява, а през 1910 изворът, заедно с малкото параклисче, е осветен.

    Оттогава, вече повече от столетие, за чудодейното аязмо край смолянското село се разказват безброй истории. Хората вярват, че действието на водата е най-силно рано сутрин, преди изгрев, в нощта срещу Гергьовден и на самия празник. И до ден днешен тук се стичат страдащи хора от цялата страна, за да потърсят изцеление или пък да се предпазят от уроки. Мнозина разказват как са се излекували от различни очни и кожни заболявания.

    Освен с богатите си традиции, прекрасна природа и кристално чист въздух, Момчиловци е известно и с необичайно големия брой параклиси – 27. Храмовете на различни български светци обграждат родопското село в „огнен кръг“.

  • in

    5 неща, които трябва да знаем, когато избираме пердета и завеси

    Имате нужда от пердета или завеси за своя дом. Тръгвате по магазините за платове, за избор на десени или преглеждате онлайн магазините. Но не знаете какви пердета или завеси искате? Не страшно! Ето какво трябва да знаете при избора на пердета и завеси за своя дом:

    1. Важно е да знаете в какъв стил трябва да е декорацията на прозорците. А тя ще се определи от стила на стаята. Дори едноцветните платове имат точно определено място във всеки интериорен стил.

    Ако стаята Ви е в класически стил, няма как да сложите пердета с десен на точки или в една стая с лежерен, леко небрежен стил, тежките жакардови завеси биха били недобра идея.

    2. Трябва да решите пердета или завеси искате, или комбинация от двете. До скоро комбинацията перде – завеса вървяха неразделно, но сега този избор зависи от изложението на помещението, колко светлина е необходима на стаята, както естетствено и от личния Ви избор.

    3. Материите – винаги сме казвали, че естествените материи – памук, лен, коприна са най – добрият вариант за една завеса. Но тези материи изискат и повече поддръжка – повечето платове са за ръчно пране и трудно се гладят. Изкуствените се поддържат лесно и не изискват специални грижи. В днешното ежедневие, това е от значение за една домакиня. Но пък естествените материи стоят много по – добре от изкуствените.

    Как ще пада пердето, също зависи от материята на избрания плата. В този случай е най – добре да посетите магазина за платовелично, където да изпробвате с мостра, как стои набрано парчето, как пропуска светлината и как променя цвета си, според светлината. Най – добре е, ако тази проба стане на естествена и изкуствена светлина.

    Материите стареят, както всичко в природата. Но как ще остарява Вашето перде, зависи от разположението на помещението, в което ще се поставят пердетата. В едно помещение, с много светлина, то тя би състарила по – бързо материята.

    Разположението на стаята също влияе върху избора на материя. Ако помещението е северно, една тежка завеса би изолирала студа в стаята. Същата завеса би стопирала и напористите слънчеви лъчи.

    4. Начин на окачване – това зависи както от личния избор, така и от архитектурата на стаята. От избора на закачане на пердетата ще се определи и необходимият метраж, както и ушиването. Най – честият избор за окачване на пердетата е набор в горната част.

    5.Тук идва вече ред на дизайна – какъв цвят ще са пердетата, с каква шарка или щампа ще са завесите, е личен изборкойто трябва да е съобразен, както със стила на стаята, така и с избора на цветове в нея. Важно е, пердетата и завесите да допълват интериора на едно помещение, като не е изключено те да са акцента – фокусната точка в стаята.

    Когато избирате пердета, нашият съвет е, те да бъдат естествено продължение на цвета на стената, а акцентът да пада върху завесата. Но това пак е индивидуален избор и всичко зависи от самия интериор.

    Бъдете смели – използвайте повече от един десен за Вашите пердета. Защо не, лявата и дясната част на прозореца да са в различни, допълващин се десени.

    И не като последно, искаме да наблегнем на нещо, което забелязваме у клиентите. Когато купуват пердета, те го правят така, сякаш няма да сложат повече никога нови. Отминаха времената, когато бабите ни държаха завесите на прозорците по 20 – 30 години. Имаме по няколко чифта обувки за сезон в гардероба си, по няколко очила, според тоалета си, защо да нямаме и няколко комплекта завеси, според сезона, настроението или настъпващия празник. Живеем в забързани и бързо променящи се времена и е недопустимо да избираме завесите си, като, че ли никога повече няма да ги сменим. Помислете над това!

     

     

  • in

    Чакалтая – една хижа в небето

    Заслонът Чакалтая се намира на 5420 м надморска височина – по-високо дори и от базовия лагер на Еверест. Чакалтая на аймарски означава „студен път“. Това е планина в Кордилерите. Хижата в Чакалтая някога е обслужвала единствения ски курорт на Боливия.

    Местният ледник е бил на повече от 18 хил. години, но през 2009 г. изчезва, което слага край и на карането на ски. От тогава насетне е останал този заслон – самотен, на ръба на нищото. Ето го и него:

     

     

     

  • in

    Смешни пожелания за всяка зодия за новата 2019 година!

    Честита Нова година, скъпи Овньо!
    Независим, енергичен, с рога нагоре тичай,
    че годината е стръмна и борбата ще е шумна.

    Честита Нова година, Теленце безподобно!
    Практично, пресметливо, солидно, издръжливо,
    всред зелената поляна теб очаква те промяна.

    Честита Нова година, юначе Близначе!
    Духа вятър на промяна, ти единствен я владееш,
    тя е личния ти чар, ще вършееш бар след бар!

    Честита Нова година, Рачо защипачо!
    Виното прелива, щастие те залива,
    с щипки здраво се хвани, Новата година прегърни,
    няма връщане назад, да се хванем ли на бас?

    Честита Нова година, Ваше Лъвско Величество!
    Земята мислиш си нали, че пак около теб ще се върти,
    но вълшебен дъжд ще завали, любовта главата ти ще отвърти!

    Честита Нова година, мила ми Девичке!
    Чувствена и толкова безгрешна,
    ще пристъпиш в Новата година,
    но една случайна грешка ще направи теб щастлива!

    Честита Нова година, мила Везничке!
    Нова година, нови тезгяхи, нови надежди, нови матраци,
    нови аршини, нови теглилки, нови любови със стари текили!

    Честита Нова година, драги Скорпи!
    Любовна страст и хладен ум, сатенен плам и странен шум,
    от твоите устни и отрова ще отпия,
    и тъй ще вляза в Новата година!

    Честита Нова година, Стрелче!
    Остроумен, находчив, честен, весел и правдив
    ще танцуваш валс в дворец и ще бъдеш първенец!

    Честита Нова година, мъдри Козирозе!
    Виеш си рогата, чешеш си брадата,
    риеш във земята, точиш си теслата,
    хич не му мисли, на трапезата седни,
    изобилие те чака, куп пари във кадилака!

    Честита Нова година, Водолейчо!
    Водолейчо, блейчо, я развей байряка,
    нахлупи калпака, дълъг път те чака.
    Реки ще преплуваш, с вълни ще бушуваш,
    но фар ще ти светне, нов пристан ще блесне!

    Честита Нова година, Рибке шавливке!
    Рибке шавливке, хлъзгава ревнивке,
    не тъгувай, не умувай, волно плувай и палувай,
    мрежите заобикаляй, сладостите разпилявай,
    но не бягай от късмета във Нептунските полета!

Покажи още
Congratulations. You've reached the end of the internet.