in

Калина Паскалева с вдъхновяващ пост към младите хора

Калина Паскалева, една от най-известните ПР-и в България и автор на книгата „Дневникът на една курва” вдъхнови всички свои почитатели с доста дълъг пост във Фейсбук. Идеята на поста е да накара хората да бъдат малко по-самоуверени и да се обичат точно такива, каквито са:

„Корекции човек си прави, когато е най-нещастен, когато се чувства най-нежелан, неоценен или незабележим. Или поне аз съм била в едно от тези състояния. Гледайки 9 години назад във времето, така си обяснявам глупостта с пластиките си… Търсила съм нещо, което никога не е съществувало и наивно съм вярвала, че чифт нови гърди ще променят реалността ми. Самочуствие с тях не се придобива, то идва едва когато оставиш следа. Творческа или професионална. Възможно е и течението да ме е понесло, но не това е била конкретната причина. Липсата на любов ни тласка към външното подражание на идолите, пък било то и на американските плейбой зайчета в даден момент. Вчера, в блиц интервю ме попитаха дали не съм се замисляла за корица на мъжко списание, сякаш това е покоряване на връх в личното ти израстване и отговорих, че преди 11 години вече съм била, за мое съжаление днес.. И то без да драпам със зъби и нокти за нея, поканиха ме след първата ми поява на екран. Та така де, в онова объркано мое младежко време се сещам за още една безумица… Имаше няколко марки, с които богатите се обличахме – Долче и Габана, Фере, Кавали – плочките бяха билет за прием в обществото на „гъзарите“. Хм, сещате се нали? Същото е като с днешните парцалки на Филип Плейн, екстеншъните, филърите, острия маникюр на ръце, неспособни дори да напишат името си правилно.
Грубо ли се изразих? Благодаря! Това беше и целта. Истината не винаги означава живот в розово, въпреки скъпите очила на Диор.
Всичко с времето си, казват старите хора. Това важи и за бръчките ми. Именно те показват миговете на щастие, следите от усмивки и сълзи.
Не се сърдя на момичета, които се опитват да приличат на мен. Не обвинявам и хората, копиращи стила ми на писане, начин на изразяване и на работа… Но не съм и щастлива. Индивидуалността е вратата към успеха, а пък и аз не винаги съм перфектна – понякога допускам грешки, бързам, забравям, закъснявам, ходя по пижама до магазина, връзвам косата си на лайно и изобщо не ме е срам от това. Идеални са само восъчните статуи в Музея на Мадам Тюсо.
Защо написах всичко това ли? За да ви накарам да бъдете една идея по-самоуверени и вярващи в себе си.
Подкрепям българските дизайнери и се обличам в техните дрехи по една единствена причина – възхищавам се на смелостта им да изразяват себе си ( изключвам крадците на чужди модели или доставчиците от Китай ). „

Дано повече хора се  вслушат в съвета на Калина, а тя да продължи да вдъхновява.

Какво мислите?

0 points
Upvote Downvote

Total votes: 0

Upvotes: 0

Upvotes percentage: 0.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

Светлана Василева си припомни как загуби бебе, а след това и мъжа си.

Нещата, които трябва да избягвате, когато миете косата си