in

Защо състраданието е вредно?

Едва ли не от раждането ни учат на съчувствие. Родителите, учителите, религията – всички вкупом твърдят, че емпатията е нещо хубаво и правилно. Опитайте се да кажете на някого, че сте против това и за цялото общество това ще прозвучи като: „Мразя малки кученца и котенца“. Или дори още по-лошо. Професорът по психология на Йелския университет Пол Блум казва и дори е написал научна статия за това, че способността да се съчувства е силно надценена. Негови колеги от Бъфало достигат още по-далече, като твърдят, че емпатията вреди на здравето.

Откъде се появява това чувство?

Учените смятат, че способността за съпреживяване на 90% зависи от обществото, а останалите 10% са заложени в гените ни. Емпатията се проявява още преди да започнем да ходим и да говорим. Представете си чакалня пред детски стоматологичен кабинет – ако едно хлапе се разплаче и другите започват, без дори да знаят за какво го правят – вероятно от неосъзнато чувство за съпреживяване. Това не е характерно само за хората. Ако предложат храна на лабораторни мишки и изведнъж една от тях е ударена от тук – всички се отказват от храната. Кучетата се опитват да утешат плачещи хора, дори и те да са непознати.

Емпатията размива границите между вас и други същества. Това е мощно средство против егоизма и равнодушието. Благодарение на нея, разбираме обкръжаващите, стремим се да избавим света от страдания, радваме се на чуждото щастие и се занимаваме с благотворителност. Прието е да се смята, че ползата от съчувствието е прекалено очевидна и не се нуждае от потвърждение.

Кое не е наред?

Странно е, но най-емпатичните хора са маниаците-садисти. Иначе те не биха получавали удоволствие от страданието на жертвите. Хората с аутизъм имат много ниско ниво на емпатия, но не са способни да проявят жестокост. За какво говори това? Затова, че съпреживяване и добрина не са синоними. Съпреживяването е пълно с предубеждения: съчувстваме повече на привлекателните хора и на тези, които приличат на нас. Това ни лишава от способността да мислим трезво. На кого сте съчувствали повече: на гладуващите в Африка или на персонажа на Лео ди Каприо в „Титаник“?

Освен това, за емпатията плащаме със собственото си здраве. Хората, които съпреживяват проблемите на другите, много по-често страдат от депресия, тревожни разстройства и сърдечно-съдови заболявания. В психологията има и такава диагноза – емпатичен стрес.

Може ли без емпатия?

Пол Блум смята, че това не е единственото и дори не е главното чувство, което ни кара да проявяваме добрина и загриженост. Може да се помага и без да се изпитват страданията на другите. Лекарите се грижат за болните и това е възможно най-добрата помощ. Работещите на гореща линия спасяват хора от самоубийство и това е най-важната подкрепа. Когато работиш с чуждо страдание, възниква защитен механизъм: невъзможно е да се направи многочасова операция на сърце или да се спечели битка в съда, ако лекарите и адвокатите са подвластни на чувствата си. В благотворителните фондове казват, че и най-малката помощ е повече, отколкото и най-голямото съчувствие.

Как да се съчувства правилно?

Учените съветват грижливо да се отнасяме към собственото си здраве и никога да не забравяме за своите чувства. Не се претоварвайте с отговорности. Важно е да се осъзнае, че можете да помогнете и да си поставите адекватна задача. Не да спасите човечеството от остаряване, а да помогнете на един старчески дом. Не да решите проблемите на бездомните кучета, а да помогнете на един приют.

Не се подлагайте излишно на емпатия! Наистина ли искате да гледате криминалната хроника? Нужно ли е по няколко пъти на ден да разлиствате брошурите на благотворителните организации? Правилната формула тук е да разбирате другите, но да не губите себе си и само така можете да се защитите от емоционалното прегаряне.

Какво мислите?

0 points
Upvote Downvote

Total votes: 0

Upvotes: 0

Upvotes percentage: 0.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

5 признака на депресия: проверете себе си и своите близки

Какво става с организма ни по време на скандал?