in

Диагностика на заболяванията на щитовидната жлеза

Днес все повече хора страдат от заболявания на щитовидната жлеза. Това прави диагностиката на тиреоидните заболявания от ежедневна необходимост във всяка сфера на медицинската практика – в педиатрията за неонатален скрининг на вроден хипотиреоидизъм, сред интернистите за изключване на тиреоидна дисфункция при пациент с неспецифични оплаквания или сред акушер-гинеколозите за изключване на евентуално заболяване на щитовидната жлеза като причина за инфертилитет.

Насочващите причини за изследване функцията на жлезата могат да бъдат много и това е така, защото щитовидните хормони оказват ефект върху всички жизненоважни процеси в организма. Те са необходими за растежа на тъканите, съзряването и поддържането на мозъчната и нервната функция, повишаване на топлопродукцията на тялото и кислородната консумация, както и специфични ефекти върху отделните органи – сърце, черен дроб, бъбреци, скелетна мускулатура и кожа.

Няколко нива на лабораторни и образни изследвания в търсене на тиреоидно заболяване трябва да се имат предвид.

Първото ниво цели да се изключи наличието на заболяване на щитовидната жлеза с голяма вероятност. Използва се изследването на тиреостимулиращия хормон (ТСХ), който се отделя от хипофизата и стимулира, и контролира функцията на щитовидната жлеза. Той е евтин и надежден метод, и затова се използва като скринингов за отхвърляне на тиреоидна дисфункция. Установяването на нормални нива на ТСХ предполага нормална функцията на щитовидната жлеза (еутиреоидно състояние) при условия, че не се провежда лечение за щитовидно заболяване и няма данни за увреждане на хипофизната жлеза.

Установяването на повишени нива на ТСХ показва намалена функция на щитовидната жлеза (първичен хипотиреоидизъм). В обратната ситуация – ниските нива на ТСХ по-често предполагат повишена функция на щитовидната жлеза с отделяне на големи количества щитовидни хормони (хипертиреоидизъм). Всъщност ниските нива на ТСХ могат да бъдат резултат и от нарушена функция на хипофизата с недостатъчна секреция на хормона (вторичен хипотиреоидизъм).

При установяването на отклонения в нормалните нива на ТСХ следва да се пристъпва към второ ниво на лабораторни изследвания – с изследване на щитовидните хормони – ФТ4 (свободен Т4) и по преценка ФТ3 (свободен Т3).

Тироксинът (Т4) и трийодтиронинът (Т3) са двата основни щитовидни хормона, циркулиращи в кръвобращението в две форми (обща фракция (ТТ4, ТТ3), показваща свързаните Т4 и Т3 с транспортиращите ги белтъци и свободна фракция (ФТ4, ФТ3) – несвързана с белтъците). Днес предимно се изследват свободните фракции на щитовидните хормони. Общите фракции се влияят от нивата на свързващите ги белтъци и това трябва да се има предвид при интерпретацията им.

При хипертиреоидизъм обичайно е налице следната констелация – нисък ТСХ и повишен ФТ4, докато при първичен хипотиреоидизъм констелацията е обратната – повишен ТСХ и нисък ФТ4.

Комбинираното изследване на ТСХ и ФТ4 позволява акуратно определяне на функцията на щитовидната жлеза.

Изследването на ФТ3 има ограничено приложение в диагностиката на функцията на жлезата, защото например при хипотиреоидизъм, неговите нива може да са нормални и дори повишени. ФТ3 се измерва само в случите на променено превръщане на Т4 в Т3 (т.нар. синдром на ниския Т3, който се наблюдава при съпътсващо тежко общо заболяване) или при съмнение за тиреотоксикоза с преобладаване на секрецията на Т3 (Т3-токсикоза, най-често при токсичен аденом или при Базедова болест).

След установяване наличието на нарушение във функцията на щитовидната жлеза, следва да се определи неговата етиология (каква е причината, която го предизвиква?), за да се изгради план за провеждане на адекватно лечение.

Какво мислите?

0 points
Upvote Downvote

Total votes: 0

Upvotes: 0

Upvotes percentage: 0.000000%

Downvotes: 0

Downvotes percentage: 0.000000%

10 модни тенденции, които да пробваш още днес!

Обезцветяване на косата с витамин С